Не се чудих много - вече ми беше ясно, че съм се изчерпала окончателно. Проличава си всеки път, когато седна пред компютъра или хвана химикалката с намерението да пиша - понякога излизат 5-6 реда, страница-две... но най-често просто...

 
На thyme
Следобед над безкрайното поле.

            Кой си ти? Как се казваш?
“Не помня...”
Нисък, монотонен, безжизнен глас. Мъчително проскърцване на гласни струни, загубили еластичността си.

Поредният летен следобед, огласян от писъците на лястовичките, които морският вятър внасяше в стаята ми през отворената врата на терасата...
Все още под влияние на току-що дочетената книга на Стивън Кинг реших да пусна компютъра и да проб...

Помня небесата - по-черни от всякога преди...
Помня всяка от падащите край мен светкавици...
Като стряскащ знак, че съдбата най-накрая ме беше открила...

И така...
Първата ми публикация се оказва в една обикновена вечер у дома след дългия ден на работа. Настроението ми нещо го няма, изгубено между досадната бумащина около подаването на документи за кандидатстудентските изпити и прахоляците...