Някога мислех си, че на моята улица слънцето спи...
Постинги в блога от Декември, 2010 г.
19.12.2010 00:52 -
Проблясъци: 04
Още преди да го видя на живо, бях абсолютно убедена, че този човек е магьосник. Не можеше да има друго обяснение за огромната мощ, която излъчваше. Не физическа, не – най-обикновен мъж, среден на ръст, със светла коса и очи и...
19.12.2010 00:50 -
Проблясъци: 03
Любовта ли движи наистина света? Тя ли е малкият перпетуум мобиле в гърдите на човека, който ден и нощ го тласка нататък в безкрайното търсене на място във Вселената? Тя ли е последният, неизчерпаем източник на сила, когато всички ...
19.12.2010 00:23 -
Проблясъци: 02
На И. - тя си знае защо
Стая. Четирима души около масата. Отвън – мрак. Семейна вечеря; телевизорът си дрънка, но никой не го слуша.
-Остави я – иска да се бори, остави я да го прави. На нейните години и ти си с...
Стая. Четирима души около масата. Отвън – мрак. Семейна вечеря; телевизорът си дрънка, но никой не го слуша.
-Остави я – иска да се бори, остави я да го прави. На нейните години и ти си с...
19.12.2010 00:21 -
Проблясъци: 01
Студена привечер в случаен град. Оживена улица. Грейнали витрини. Тротоар на ъгъла. Мъж със саксофон. И друг – само със собствения си глас.
Една история.
Двама разказвачи.
Една история.
Двама разказвачи.
Търсене
За този блог
Гласове: 197