Постинг
18.09.2010 15:08 -
In an ocean of music we move with the flow...
...или отново за най-великото изкуство
Постинг за лайва на The Prodigy на Spirit of Burgas в блога на приятелка ме подсети, че и аз мога да посветя поне една тема на истински хубавите моменти от това лято, вместо да редя разни псевдо-философски разсъждения и други глупости. Основната причина е, че това се оказва най-краткото ми лято (заради следването и работата), което прави въпросните моменти още по-ценни. По някаква интересна случайност се оказа и най-богатото откъм музикални събития - не че успях да отида на всичките мероприятия, на които исках, но все пак съм доста доволна. Особено заради вечерта на 12-и август, когато беше вторият лайв на Dub FX в България. Крайно време е да напиша няколко реда за това, макар и повече от месец по-късно...
Както споменах в един от предните постинги, с творчеството му ме запозна приятел, който се занимава с музика и то в най-подходящия възможен момент. Защото малко преди лайвът в Yalta Club в София на десети август, (който бе част от първото официално турне Cause & FX Tour на Dub FX, Flower Fairy, Cade, Lil Rhys и Mr. Woodnote), бе обявен и втори лайв в Cacao Beach, Слънчев бряг на 12 август - "поради големият интерес на българските фенове". Перфектното стечение на обстоятелствата! Точно в първия от двата ми почивни дни през седмицата... И така, на дванадесети вечерта аз и най-добрата ми приятелка (която само месец по-рано запалих по Dub FX) отпрашихме към онова гадно, пренаселено място, наречено Слънчев бряг. За голямо мое учудване (и благодарение на известните познания на Ирена, която предишното лято работеше там) открихме Cacao Beach от първия опит, а на пясъка пред самото заведение попаднахме на още познати. Трябваха ми около три минути да се усетя, че Dub FX и останалите всъщност стояха на около три метра от нас до импровизираната сцена и подготвяха нещата си. Страхотно е да си толкова близо до някой, когото досега си гледал само по клипчета в Интернет и на чиято работа се възхищаваш толкова много. А това беше едва началото на вечерта... Ще пропусна частта със саундчека и нетърпеливото очакване. Точно в 21.05 на сцената се качиха саксофонистът Mr. Woodnote и Lil Rhys, за когото все още не знам нищо, освен че беше невероятно усмихнат и зареден с настроение - толкова, че зарази цялата публика, докато караше хората да припяват заедно с него. Към тях се присъедини и Кейд и тримата заедно направиха 40-минутно подгряване, което обаче не забелязах да е доскучало на някого; щом двете с Ирена месец по-късно все още си припяваме: "One, two, three, four, people on the dancefloor say Mister, Mister Wood-no-oh-oh-oh-oh-ote...". Lil Rhys дори се пошегува, че все още търсят най-шумната тълпа на местата, където спират и засега публиката в София водела. Е, изпроси си да му издъним ушите с викане, дори призна, че ние сме по-шумни (естествено! Морските страсти са си сериозна работа! :D). След като създадоха необходимото настроение, тримата временно отстъпиха сцената на Dub FX и Flower Fairy (естествено, публиката ги приветства доста бурно) и впоследствие се присъединяваха за различни песни. Бен и Шоша започнаха с микс от три парчета - "Future", "Free My Sоul"... и за третото май не се сещам, но после тя изпя и две парчета от солоалбума си. Бен пък беше доста изненадан, че всички знаеха текстовете - и наистина май нямаше момент, в които поне по-голямата част от хората да не пееха.
Какво да кажа, не мога да предам впечатления от отделните песни - когато музиката и атмосферата те завладеят, всичко се прелива в едно, в перфектното безвремие, когато забравяш за целия свят извън тесния кръг около сцената. Безкрайните и същевременно страшно бързо отлитащи минути на пълно щастие, в които съществуват само морето, звездите, пясъкът под краката и онези страхотни гласове - на хората и на саксофона (поне в нашия случай)... Това е едно от онези чувства, които трябва да опишеш, докато още ги изпитваш - може би затова собствените ми думи ми се струват слаби в момента, но предполагам, че все пак са достатъчни да предадат общото впечатление. Лично аз окончателно се предадох, когато Бен започна любимата ми "Made" - много искрена песен със страхотен текст, който май напълно отговаря на душевното ми състояние в момента. Точно нея обаче я започва четири пъти, докато бийтът се получи перфектно. Или, ако трябва да цитирам: "I"m sorry but this song sounds like shit in my brain so I"m gonna start it again." (не че забелязах някаква разлика, но все пак не аз съм човекът със страхотния музикален слух в тази история). Но за сметка на малкото забавяне, докато мелодията стане както трябва, я изпя невероятно! Естествено, след това не се мина без "Flow", за която всички се качиха на сцената, а Mr. Woodnote просто побърка хората със солото си. Не беше пеене, не бяха танци, не беше викане... Софиянци пасти да ядат! След "Flow" Mr. Woodnote обяви, че вече доста са просрочили определеното им време, но не им пука (по този повод ни накара да извикаме "WE DON"T GIVE A FUCK ABOUT THE RULES!"... естествено, сигурно ни чуха на другия край на плажа - дай ни на нас да викаме!) и, за да убедим Dub FX да изпее още една песен, трябвало да сме наистина много, много шумни. Това беше ключовата реплика - веднага демонстрирахме какво значи 300-400 души да вдигат шум като за 1000! Щом Lil Rhys и Flower Fairy дори си запушиха ушите... След подобно изпълнение не мисля, че Dub FX би се отметнал от обещанието за последната песен. Естествено, беше "Love Someone", която явно минава за най-известната му, щом АБСОЛЮТНО всички пяха през цялото време. И изпълнителите, и публиката се раздадоха на макс, накрая имаше много ръкопляскане и викове, които преминаха някак неочкавано в дружно скандиране "Dub FX! Dub FX!". А той, както бе започнал да си прибира нещата, така и спря, изправи се и за няколко секунди май се поколеба как да реагира на толкова много любов (:)). Накрая просто се усмихна и попита: "OK, which song do you wanna hear?". Хората завикаха имена на песни, които не бяхме чули... а аз си стоях и се надявах на чудо, понеже не беше изпял другата ми най-любима,"Rude Boy". И когато подкара точно нейния бийт, просто избухнах максимално! Беше перфектният завършек!!! А след това, макар че беше очевидно колко са изморени всички, не отказаха нито един автограф или снимка. Беше не просто един добър лайв под звездите, а най-зареждащото преживяване това лято! В добавка следваха няколко часа на плажа в дебнене за падащи звезди, понеже точно тогава имаше метеоритен дъжд, а трябваше някак да убием времето до първия сутрешен автобус. После хайманосване из гадния, оживен и супер мръсен център на Слънчев бряг в търсене на някакви закуски, по една бира в рок-кръчмето Sharky"s, което е сигурно най-евтиното заведение там и накрая... да видите само как се обикаля в пет и половина сутринта по улиците на курорта в търсене на оцелели плакати от лайва... Абсолютно шоу! Сигурно затова с Ирена си пасваме толкова много - докато едната подхвърли някаква щура идея, другата вече се е навила. В крайна сметка си отлепихме по един от стената на някакъв строеж и поехме обратно към автогарата, а оттам - към Бургас, понесли по малко от енергията, която Dub FX и останалите щедро пръскат около себе си.
Не знам дали има смисъл да се обяснявам повече... и без това май доста се увлякох. Но някои неща просто не могат да се опишат накратко. Тази нощ за пореден път ме убеди, че музиката е най-великото изкуство! :)))
Постинг за лайва на The Prodigy на Spirit of Burgas в блога на приятелка ме подсети, че и аз мога да посветя поне една тема на истински хубавите моменти от това лято, вместо да редя разни псевдо-философски разсъждения и други глупости. Основната причина е, че това се оказва най-краткото ми лято (заради следването и работата), което прави въпросните моменти още по-ценни. По някаква интересна случайност се оказа и най-богатото откъм музикални събития - не че успях да отида на всичките мероприятия, на които исках, но все пак съм доста доволна. Особено заради вечерта на 12-и август, когато беше вторият лайв на Dub FX в България. Крайно време е да напиша няколко реда за това, макар и повече от месец по-късно...
Както споменах в един от предните постинги, с творчеството му ме запозна приятел, който се занимава с музика и то в най-подходящия възможен момент. Защото малко преди лайвът в Yalta Club в София на десети август, (който бе част от първото официално турне Cause & FX Tour на Dub FX, Flower Fairy, Cade, Lil Rhys и Mr. Woodnote), бе обявен и втори лайв в Cacao Beach, Слънчев бряг на 12 август - "поради големият интерес на българските фенове". Перфектното стечение на обстоятелствата! Точно в първия от двата ми почивни дни през седмицата... И така, на дванадесети вечерта аз и най-добрата ми приятелка (която само месец по-рано запалих по Dub FX) отпрашихме към онова гадно, пренаселено място, наречено Слънчев бряг. За голямо мое учудване (и благодарение на известните познания на Ирена, която предишното лято работеше там) открихме Cacao Beach от първия опит, а на пясъка пред самото заведение попаднахме на още познати. Трябваха ми около три минути да се усетя, че Dub FX и останалите всъщност стояха на около три метра от нас до импровизираната сцена и подготвяха нещата си. Страхотно е да си толкова близо до някой, когото досега си гледал само по клипчета в Интернет и на чиято работа се възхищаваш толкова много. А това беше едва началото на вечерта... Ще пропусна частта със саундчека и нетърпеливото очакване. Точно в 21.05 на сцената се качиха саксофонистът Mr. Woodnote и Lil Rhys, за когото все още не знам нищо, освен че беше невероятно усмихнат и зареден с настроение - толкова, че зарази цялата публика, докато караше хората да припяват заедно с него. Към тях се присъедини и Кейд и тримата заедно направиха 40-минутно подгряване, което обаче не забелязах да е доскучало на някого; щом двете с Ирена месец по-късно все още си припяваме: "One, two, three, four, people on the dancefloor say Mister, Mister Wood-no-oh-oh-oh-oh-ote...". Lil Rhys дори се пошегува, че все още търсят най-шумната тълпа на местата, където спират и засега публиката в София водела. Е, изпроси си да му издъним ушите с викане, дори призна, че ние сме по-шумни (естествено! Морските страсти са си сериозна работа! :D). След като създадоха необходимото настроение, тримата временно отстъпиха сцената на Dub FX и Flower Fairy (естествено, публиката ги приветства доста бурно) и впоследствие се присъединяваха за различни песни. Бен и Шоша започнаха с микс от три парчета - "Future", "Free My Sоul"... и за третото май не се сещам, но после тя изпя и две парчета от солоалбума си. Бен пък беше доста изненадан, че всички знаеха текстовете - и наистина май нямаше момент, в които поне по-голямата част от хората да не пееха.
Какво да кажа, не мога да предам впечатления от отделните песни - когато музиката и атмосферата те завладеят, всичко се прелива в едно, в перфектното безвремие, когато забравяш за целия свят извън тесния кръг около сцената. Безкрайните и същевременно страшно бързо отлитащи минути на пълно щастие, в които съществуват само морето, звездите, пясъкът под краката и онези страхотни гласове - на хората и на саксофона (поне в нашия случай)... Това е едно от онези чувства, които трябва да опишеш, докато още ги изпитваш - може би затова собствените ми думи ми се струват слаби в момента, но предполагам, че все пак са достатъчни да предадат общото впечатление. Лично аз окончателно се предадох, когато Бен започна любимата ми "Made" - много искрена песен със страхотен текст, който май напълно отговаря на душевното ми състояние в момента. Точно нея обаче я започва четири пъти, докато бийтът се получи перфектно. Или, ако трябва да цитирам: "I"m sorry but this song sounds like shit in my brain so I"m gonna start it again." (не че забелязах някаква разлика, но все пак не аз съм човекът със страхотния музикален слух в тази история). Но за сметка на малкото забавяне, докато мелодията стане както трябва, я изпя невероятно! Естествено, след това не се мина без "Flow", за която всички се качиха на сцената, а Mr. Woodnote просто побърка хората със солото си. Не беше пеене, не бяха танци, не беше викане... Софиянци пасти да ядат! След "Flow" Mr. Woodnote обяви, че вече доста са просрочили определеното им време, но не им пука (по този повод ни накара да извикаме "WE DON"T GIVE A FUCK ABOUT THE RULES!"... естествено, сигурно ни чуха на другия край на плажа - дай ни на нас да викаме!) и, за да убедим Dub FX да изпее още една песен, трябвало да сме наистина много, много шумни. Това беше ключовата реплика - веднага демонстрирахме какво значи 300-400 души да вдигат шум като за 1000! Щом Lil Rhys и Flower Fairy дори си запушиха ушите... След подобно изпълнение не мисля, че Dub FX би се отметнал от обещанието за последната песен. Естествено, беше "Love Someone", която явно минава за най-известната му, щом АБСОЛЮТНО всички пяха през цялото време. И изпълнителите, и публиката се раздадоха на макс, накрая имаше много ръкопляскане и викове, които преминаха някак неочкавано в дружно скандиране "Dub FX! Dub FX!". А той, както бе започнал да си прибира нещата, така и спря, изправи се и за няколко секунди май се поколеба как да реагира на толкова много любов (:)). Накрая просто се усмихна и попита: "OK, which song do you wanna hear?". Хората завикаха имена на песни, които не бяхме чули... а аз си стоях и се надявах на чудо, понеже не беше изпял другата ми най-любима,"Rude Boy". И когато подкара точно нейния бийт, просто избухнах максимално! Беше перфектният завършек!!! А след това, макар че беше очевидно колко са изморени всички, не отказаха нито един автограф или снимка. Беше не просто един добър лайв под звездите, а най-зареждащото преживяване това лято! В добавка следваха няколко часа на плажа в дебнене за падащи звезди, понеже точно тогава имаше метеоритен дъжд, а трябваше някак да убием времето до първия сутрешен автобус. После хайманосване из гадния, оживен и супер мръсен център на Слънчев бряг в търсене на някакви закуски, по една бира в рок-кръчмето Sharky"s, което е сигурно най-евтиното заведение там и накрая... да видите само как се обикаля в пет и половина сутринта по улиците на курорта в търсене на оцелели плакати от лайва... Абсолютно шоу! Сигурно затова с Ирена си пасваме толкова много - докато едната подхвърли някаква щура идея, другата вече се е навила. В крайна сметка си отлепихме по един от стената на някакъв строеж и поехме обратно към автогарата, а оттам - към Бургас, понесли по малко от енергията, която Dub FX и останалите щедро пръскат около себе си.
Не знам дали има смисъл да се обяснявам повече... и без това май доста се увлякох. Но някои неща просто не могат да се опишат накратко. Тази нощ за пореден път ме убеди, че музиката е най-великото изкуство! :)))
ФЕНОМЕНЪТ НАСТЯ БАЙРАКТАРОВА- ПОЕЗИЯ И П...
The Cathedral - Tomasz Baginski
Кей Поп Звезда Лиса - Как да Нарисуваме
The Cathedral - Tomasz Baginski
Кей Поп Звезда Лиса - Как да Нарисуваме
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
