Без никакви конкретни идеи, просто "драсканица", отразяваща отчасти собствената ми вечер...



      ...Поредната полусънна вечер пред компютъра.
     В страничните полета на поредния глупав социален сайт мигат реклами и апели за разни благородни каузи. Петгодишният компютър втора употреба реве като пералня, включена да центрофугира и на моменти се задъхва измъчено, борейки се с шестте работещи едновременно програми. Част от буквите на тъмносивата клавиатура отвреме-навреме решават да не се появяват на екрана - просто така, за разнообразие. Стига толкова праволинейност.
     Един и десет.
     Утре съм на работа, трябва да стана в седем и половина. Най-късно...
      В слушалките стържат някакви жици. Музика за изпаднали типове, както се изказа съквартирантът му. В Скайп го посрещат червените иконки, означаващи "не ме занимавай, братле".
     Майната им, и без това няма какво да си кажем.
     Новините - катастрофи и убийства. Светски клюки. Разни постижения. Открития. Каузи.
     Ежедневната медийна помия.
     Нещо в полезрението му се раздвижи. Обърна леко глава наляво и го видя - тъмно петно, движещо се по стената.
     Нищо особено. Просто хлебарка. Поредната.
     Проследи с нещо като слаб интерес пътешествието на гадината, чудейки се дали да се протегне за нещо, с което да я фрасне. Естествено, в общежитието нямаше такива чудеса на модерното общество като "Райд" например. Но в повечето случай и обикновеният домашен чехъл върши работа.
     Какво пък, да бяга. Утре може и да не изкара същия късмет.
     Отново извърна поглед към светещия правоъгълник на монитора и продължи заниманията си.
     Майната й на работата, майната му и на спането. Понякога няма нищо по-приятно от малко количество хаос.
     Петък вечер пред компютъра. Поредната...