Постинг
18.04.2010 17:57 -
Червей или чудак, или за "странните птици" и обществото
Имало едно време...
Всъщност, има го и днес - онова, което някои наричат талант, а други определят като чиста проба гениалност; има ги хората, които го носят в себе си и които обикновено са заклеймявани като чудаци, странни птици, дори ненормални или хаховци. Има ги хората, които наистина умеят да вдъхновяват и въздействат, използвайки двете най-силни оръжия, които природата е дала на човека - разума и душата. Някак обаче талантът върви ръка за ръка с неразбиранто, а понякога дори с неодобрението. Чудя се понякога чия е вината да разсъждаваме толкова консервативно в определни ситуации - дали на родителите ни, чиито разбирания са деформирани от соц-живота, дали на характерния ни байганьовски манталитет (нещо, което отказваме да признаваме, но то си е факт), или пък на собственото ни съзнание, моделирано според стереотипите на обществото...
Не е странно, че по света има хора с уникални таланти. Не е странно, че се раждат гении. Странното е, че ние, останалите, позволяваме на живота да ни превърне в част от безличната маса еднотипни същества, без дори да го разберем. Странно е как оставяме някои от най-съкровените си мечти да бъдат смачкани от тежестта на чуждите доводи, как отстъпваме без бой крепостите, които преди това сме били готови да защитаваме ревностно... Странно е как малко по малко стигаме дотам да седим и чакаме някой друг да промени света вместо нас, да разгадае желанията ни и да ги осъществи, а когато това не стане, не се срамуваме да мърморим и критикуваме всичко, без дори да сме си помръднали пръста, за да си спечелим това право. Подобно на дъждовни червеи, които пороят е изкарал от дупките им - безволеви, безгръбначни, лежащи в калта в очакване времето да се промени....
Определено не можеш да станеш гений само защото си го пожелал, но това не означава, че не можеш да промениш нищо, нали? Така че дилемата се свежда до три думи - чудак или червей...
Всъщност, има го и днес - онова, което някои наричат талант, а други определят като чиста проба гениалност; има ги хората, които го носят в себе си и които обикновено са заклеймявани като чудаци, странни птици, дори ненормални или хаховци. Има ги хората, които наистина умеят да вдъхновяват и въздействат, използвайки двете най-силни оръжия, които природата е дала на човека - разума и душата. Някак обаче талантът върви ръка за ръка с неразбиранто, а понякога дори с неодобрението. Чудя се понякога чия е вината да разсъждаваме толкова консервативно в определни ситуации - дали на родителите ни, чиито разбирания са деформирани от соц-живота, дали на характерния ни байганьовски манталитет (нещо, което отказваме да признаваме, но то си е факт), или пък на собственото ни съзнание, моделирано според стереотипите на обществото...
Не е странно, че по света има хора с уникални таланти. Не е странно, че се раждат гении. Странното е, че ние, останалите, позволяваме на живота да ни превърне в част от безличната маса еднотипни същества, без дори да го разберем. Странно е как оставяме някои от най-съкровените си мечти да бъдат смачкани от тежестта на чуждите доводи, как отстъпваме без бой крепостите, които преди това сме били готови да защитаваме ревностно... Странно е как малко по малко стигаме дотам да седим и чакаме някой друг да промени света вместо нас, да разгадае желанията ни и да ги осъществи, а когато това не стане, не се срамуваме да мърморим и критикуваме всичко, без дори да сме си помръднали пръста, за да си спечелим това право. Подобно на дъждовни червеи, които пороят е изкарал от дупките им - безволеви, безгръбначни, лежащи в калта в очакване времето да се промени....
Определено не можеш да станеш гений само защото си го пожелал, но това не означава, че не можеш да промениш нищо, нали? Така че дилемата се свежда до три думи - чудак или червей...
Няма коментари
