Има нещо много странно, много характерно в един зимен ден, когато всичко е покрито със сняг, но въпреки това небето е чисто и слънчевата светлина връща цветовете на всичко. Особено след близо две седмици, в които всеки ден прилича ...

      Ангел...
      Господи, как мразя да ме наричат така!
      Какво като имам криле? Слепи ли сте, че не виждате разликата?! Ангелските са много по-силни, по-уверени... по-реални изобщо. Моите ми ги даде един човек - ей така, за миг, с...

       Да, малко е странно да се използва точно този епитет за момче, но неговата си е такава. Сякаш разпръсква по малко топлина всеки път, когато се появи; усмихват се и тъмните му очи, а в ъгълчетата им се появяват онези характерни бръ...

      ...Денят ми започна като всеки друг, когато не съм от сутринта на лекции - с чаша кафе и музика пред компютъра. Този път обаче музиката ме събуди по-успешно и от кофеиновата отвара. Парчето, което раздвижи кръвта ми, се оказа страх...

      ...За миг просто остана там, гледайки встрани към изхода на факултета. Всичко у него говореше, че страшно бърза - и нищо чудно, като се има предвид, че наближаваше сесия, а той беше затрупан с курсови работи и проекти. Бях подготве...

    Без никакви конкретни идеи, просто "драсканица", отразяваща отчасти собствената ми вечер...
      ...Поредната полусънна вечер пред компютъра.
     В страничните полета на поредния глупав социален сайт мигат реклами и апели за разни бл...

Седейки си сама в студентското общежитие, за първи път откакто съм в милата столица имам възможност да изпадна в онова мое характерно полусънно-полукисело състояние, в което се раждат или най-бруталните ми разкази, или най-ироничните ми ...

        За изминалия месец, в който нямах възможност да следя блога, се натрупаха толкова много неща и толкова пъти ми се искаше да седна да чукна няколко реда, че сега дори не знам откъде бих започнала. Не че имам и време де - магията н...

     ...Не знаех как да го опиша - приличаше на някаква странна смес от умора и тъга, удавени в чернееща есенна мъгла. Всичко беше наред - оставаше ми по-малко от седмица в морския град, след което щях да попадна почти в нов свят, макар ...

     Този път нямам нищо стойностно за казване. Просто един приятел ме накара да се усмихна съвсем случайно, пращайки ми линк към клипче във vbox7.com. Една добре позната песен, добре позната група... И добре познатата усмивка, леко поиз...

...Краткото възпламеняване на кибритената клечка прогони за няколко мига полумрака в колата; после обаче остана само червено-оранжевата искрица на цигарата. С първото вдишване се сетих как някъде около Нова година се заканвах, че този пъ...

Малкият човек седеше в своето малко панелно убежище някъде в бетонната джунгла на града и се взираше в металната кутия.
Всичко при него беше както у другите хора, но изглеждаше мъничко и незабележимо. Защото някой е казал, че сме такива...